Контакт

Договарянията в обществените поръчки

Договарянията

Как би трябвало да бъде?

Нормалният ред за осъществяване на една публична покупка е да се обяви тя публично като конкурс и по този начин бизнесът бива поканен да подаде оферта за участие – това е принципът на основната процедура, наречена открита процедура (когато обявата се публикува в България и в Европейски вестник) или публично състезание (когато обявата се публикува само в България), или събиране на оферти с обява (бърза поръчка по опростен ред, която отново се публикува само в България.)
Това е правилният подход за осигуряване на свободна конкуренция и достатъчно прозрачност. Извън тези видове конкурси обаче, съществуват и други подходи, когато възложителят се договаря с предварително избрани от него фирми. Според ЗОП, когато няма нито една подадена оферта или всички подадени оферти не отговарят на изискванията, тогава възложителят има правото да прекрати процедурата и да я открие наново като договаряне.

Това е абсолютно разумна и правилна практика, съществува навсякъде по света, и се ползва когато на възложителя е необходима някаква много специфична дейност, а няма желаещи да подадат оферти. В такъв случай възложителят има право да потърси контрагент, с когото да се договори, и е нормално законите за публични покупки да позволяват такова нещо. Какво означава „разумна“ практика – графиката показва, че средният брой договаряния в ЕС е 5% от поръчките, докатор при нас този процент почти 30%, което вече говори за проблем. Следват ни Словения с 26% и Румъния с 22%, докато в Белгия например този процент е сведен до 2%, за Франция 3%.


Защо се получава така в България?

По мнение на юристи, специализирани в ЗОП – в повечето случаи "Условията на поръчката предварително са замислени така, че да не участва никой". Като че ли нарочно заданието, бюджета, сроковете и др. изисквания са такива, че няма желаещи да участват, за да може след това поръчката законово да се прекрати и законово да се договори с конкретен изпълнител. Според разпоредбите на ЗОП, достатъчно е да се получи оферта от само от 1 желаещ, за да се сключи договор.

През 2021 са обявени 3458 нови поръчки за строителство и само 8% от тях са обявени като договаряне, т.е. това е близко до средното за ЕС нормално ниво. Всички останали са обявени по ред, който представлява някакъв вид открит конкурс за бизнеса, както и би трябвало да бъде – всеки, който отговаря на условията, може да подаде оферта (според принципите на открита процедура, публично състезание или събиране на оферти с обява). Когато разгледаме обаче цифрите, които показват вече възложените поръчки през 2021, виждаме че съотношението междувременно се е променило – 204 възлагания след договаряне, като 36% от тях (73 бр.) идват след прекратяване на предишна поръчка, която е била обявена като открита процедура, публично състезание или събиране на оферти с обява и в последствие прекратена. Причините, по които е направено това са разнообразни: при 10% от тях е нямало нито една подадена оферта, при 26% участниците са отстранени, защото офертите не отговарят на изискванията на възложителя. 47% от договарянията са възложени с мотив за спешност, като напр. неочаквано възникнала нужда от ремонти. Нарастването на този процент и промените, които настъпват между обявяването на процедурата и нейното възлагане, ни показват защо в статистика на Европейската комисия България блести е с най-лошия показател за броя договаряния. А именно ЕК твърди: “Получаването на оферти при конкурс е по-добре, тъй като прави процеса на подбор на оференти по-прозрачен и увеличава конкуренцията. Това води до по-добро съотношение цена/качество. Индикаторът отразява няколко аспекта на обществените поръчки, включително прозрачност и конкуренция.”
 

Как може да се промени това?

ЗОП дава възможност на всеки да коментира условията на дадена обществена поръчка, след като тя бъде публикувана. Можем да задаваме въпроси (чл.33 ЗОП) или да искаме промяна на условията (чл.100) във всички документи, ако смятаме, че те са несправедливи, противоречат на принципите за равнопоставеност и свободен достъп и мотивирано можем да поискаме това да се промени. Има ясни законови срокове, в които може да се случва това – 10 дни при открита процедура и 3 дни при публично състезание, като възложителят може да промени спорните условия, ако прецени.
 
чл. 100 от ЗОП – Изменение на условията:
  • Всяко заинтересовано лице може да поиска в определен срок промени в условията на поръчката.
  • Възложителят може да направи промени в определен срок.
  • Възложителят удължава сроковете за получаване на оферти, когато с промените са внесени съществени изменения в условията по обявената поръчка.

Когато заинтересованите страни са активни – задават въпроси, искат промени и сигнализират, когато нещо в условията не е наред, има реален шанс нещата да се променят. Ако кандидатите питат, обжалват и огласяват проблемите и в медийното пространство - тогава възложителите се чувстват наблюдавани и контролирани. Често и самите те казват, че очакват обратна връзка от бизнеса, за да разберат дали са прави. Понякога документацията се пуска с очевидни грешки – копирани текстове от предходни поръчки или текстове, съдържащи недоглеждания. В тези случаи, ако никой от бизнеса не сигнализира, поръчката се реализира по този сбъркан начин и никой не отразява това. Както в много други сфери, и тук общественият натиск е основният инструмент, напълно законов за изпълнителите, чрез който те могат да защитят интереса си.

Интересно обстоятелство е, че при поръчка от типа събиране на оферти с обява в закона не е посочен срок, в който можем да поискаме промяна на условията, нито че възложителят може да направи промени. Причината за това е, че този тип процедура е с опростен ред, с по-кратки срокове, не подлежи на обжалване в КЗК, с цел осигуряване на по-голяма оперативност и бързина, когато са необходими покупки на ниска стойност. Ниска стойност е много относително понятие, защото лимита на бюджет при строителство е 270 000 лв. и по тази причина точно тези поръчки са най-интересни за малките фирми. Но както казват специалистите: „След като не е забранено, значи е позволено“ – така че и при този вид поръчки можем да изразим несъгласието си с определени условия, макар и да знаем, че възложителят няма полезен ход за промяна. Това, което той може да направи обаче, е да прекрати процедурата и да я обяви наново с коригирани документи. В този смисъл, винаги има възможност и има полза да дадете своето мнение и да помогнете за подобряването на условията в документацията на поръчка, която Ви интересува. Важно е да разберем, че тези усилия имат значение, защото зададените въпроси и възражения по условията се запазват в досието на поръчката и те могат да бъдат взети в предвид при бъдещи обжалвания, както и при бъдещи проверки, особено ако поръчката е финансирана с европейски средства. В много случаи възложителите са съвестни или се притесняват от обществени реакции и ако видят грешката си, биха направили промените или прекратили процедурата. Но факт е, че много възложители не го правят и поради тази причина впоследствие поръчката се възлага при единствена подадена оферта, или се прекратява поради липса на оферти и след това се обявява наново като вид договаряне (според терминолоията на ЗОП, това са договаряне без публикуване на обявление или пряко договаряне).
Накратко: бъдете активни, коментирайте и искайте промени, когато видите неправомерни условия, неадекватни цени и методика на оценка, защото Вашата обратна връзка е важна в името на общия прогрес.
 
Прочете още и за:

tender-service.bg не носи отговорност за съдържанието на външни страници.