Как работи ЗОП и има ли нужда от промени в него?

Дали регулациите в закона защитават достатъчно правата на бизнеса при публичните покупки.

 

През 2021 проведохме проект, благодарение на който се срещнахме с много участници в обществени поръчки в България и обратната връзка от тях ни накара да се задълбочим в детайли на мащабен анализ на тема кои са проблемите, пред които се изправя бизнесът при участие в обществени поръчки. Защо се случва това, има ли нужда от промени в нормативната база, така че да се подобри бизнес средата в България - разгледахме, проверихме, консултирахме със специалисти по ЗОП защо се случва това и какво може да се направи, за да се защитят по-добре правата на бизнеса.

Прочетете изследванията ни по всяка една от темите, като последвате линковете.
 
 
Наред със злободневните проблеми на 2021 – пандемия, ограничителни мерки, икономическа криза, три предизборни кампании и невъзможност за намиране на консенсус между управляващите, политически обрати, в допълнение на всичко това и още една вълна на общественото недоволство се изля и в посока на това как се харчат държавните пари. Темите в публичното пространство изскачат постоянно и произведоха новите популярни термини като „инхаус“, „инженеринг“, „ремонт на ремонта“, които излязоха от речника на специалистите по ЗОП и неусетно навлязоха  в езика на обикновения българин.
Обществените поръчки винаги са били интересна и широко коментирана тема, но почти винаги в контекста на корупционните практики, и това за съжаление е съвсем основателно.  Различното, което се случи през изминалата година бе, че се постави началото на мащабни разследвания, които най-накрая излязоха от нивото на журналистическите репортажи и за пръв път успяха да добият политически и институционални измерения и наистина да вървят в посока на това какво трябва да се промени, за да спрат злоупотребите.

Разбира се, във фокуса на общественото внимание са обществените поръчки за строителство, защото именно те са тези, които формират 37% от публичния ресурс в България, ежегодно инвестиран от държавата  в строителни проекти, а и при тях виждаме демонстрирани в най-голям мащаб, корупционните практики.

През миналата година проведохме 22 обучения за фирми, които участват или имат желание да започнат да участват в обществени поръчки, представители на малкия и среден местен бизнес.
Специално за строителството, по наши наблюдения само 10% от строителните фирми в България, участват в обществени поръчки. Много фирми откровено ни споделят, че участват в „мръсен бизнес“, само когато нямат достатъчно частна работа, защото е „много трудно да пробиеш“ и „условията са непривлекателни“.
Оказа се, че много често фирмите, които имат квалификация да изпълнят местните СМР проекти изобщо не успяват да се справят с процедурата или изискванията.
 

Защо бизнеса в България не желае да участва в обществените поръчки?

1. Корупция (=всичко е нагласено);
2. Нямам административни умения и подготовка (=документацията е сложна);
3. Условията не са добри за мен  (= ограничаващи условия или съотношението изисквания/бюджет не е привлекателно за мен).

Публичният бизнес се основава на това парите на данъкоплатците да се връщат обратно в икономиката, като осигуряват работа на частните фирми, и това да се случва при пълна прозрачност и свободна конкуренция между фирмите. „Обществените поръчки имат за цел постигане на съответствие между търсенето и предлагането при доставката на стоки, услуги и строителни работи, за поръчването на които отговаря публичният сектор.“, казва Европейската Комисия и  създава съответните директиви и регламенти, така че законите за обществените поръчки във всички държави да регулират публичните покупки в дух на справедливост, равнопоставеност и пропорционалност.
Още едно много важно условие е също и регулирането на ролята на възложителя: той разполага с публичните средства като със свои и би трябвало да управлява тези средства с грижата на добър собственик и търговец. Всички знаем поговорката „Който дава парите, той поръчва музиката“, т.е. възложителят винаги ще бъде в по-силната позиция в този процес. За това, освен прозрачност, законодателството би трябвало да осигури и адекватни етични правила от бизнес гледна точка, така че да се гарантира постигането на баланс между интересите на страните.
Иначе казано – задаваната от възложителя работа да бъде привлекателна за потенциалните изпълнители, така че да има достатъчно желаещи да я свършат. Само тогава можем да говорим за истинска конкуренция и постигане на желаното съотношение между цена и качество, за да сме сигурни, че с парите на данъкоплатците е закупен най-добрият продукт на пазара.

Какво се случва на практика обаче?

Възложител и изпълнител са двете страни в един процес, които на по-обикновен език наричаме купувач и продавач. Както във всеки бизнес, купувачът заявява какво търси и при какви условия ще го купи, а продавачът трябва ясно да докаже първо, че е надежден партньор, и второ - какво точно предлага и на каква цена ще го продаде. В света на държавната администрация, всичко това става писмено с множество различни и сложни документи, но по същество процесът е същият като във всяка друга сделка.

Когато имаме две страни в бизнес отношения, винаги е важно между тях да има баланс - правилата на бизнес етиката определят добросъвестно партньорство във всяка една сфера. Основен принцип в успешния бизнес е да преговаряш така, че да постигнеш своите цели, като в същото време партньора от отсрещната страна да остане доволен, че работи с теб.

Ако използваш силната си позиция и „извиеш ръцете“ на по-слабата страна, може би ще спечелиш сделката, но ще изгубиш партньора.

За съжаление, виждаме на практика как множеството вратички и изключения в ЗОП, улесняват възложителя и затвърждават и без това по-силната му позиция, до степен в която обществените поръчки стават все по-неизгодни, непривлекателни, неинтересни за малкия и среден бизнес и този процес в дългосрочен план ощетява не само фирмите икономически, но също и нас – данъкоплатците. Липсата на конкуренция води до това, че на практика не можем да използваме максималния потенциал на обществения си ресурс и, съответно – не можем да закупим най-добрия продукт.

Логично следва въпроса – след като този процес е регулиран със закон, дали в него има пропуски или просто не се спазва? На пръв поглед виждаме, че правилата са ясни, описани в множество детайли. При нарушение на ЗОП или правилника за прилагането му, е предвидена възможност да се подаде жалба до съответните органи и да се защят правата ни. Но задълбани в детайлите на членове, алинеи и точки, е удивително да констатираме как понятието „законосъобразност“ всъщност се свежда до едно микро ниво. До тълкуване на думички и запетайки, а в същото време общият принцип на закона, голямата му рамка и логика, някак остават на заден план.

Една обществена поръчка може да е подготвена чудесно стъпка по стъпка, конкретните документи, условия, всички изисквания да са изцяло законосъобразни и в, същото време, да няма бизнес логика, целесъобразност и ефективност. Или отвъд темата за законосъобразността, поставяме и въпроса за целесъобразност и за това как всъщност закона следи дали в бизнес сделката между купувача и продавача се спазват правилата на бизнес етиката и се съблюдаване добросъвестно партньорство. Защото се убедихме не веднъж как множество нецелесъобразни действия на възложителите, всъщност се оказват абсолютно законни. Те отговарят на формулировките в отделните текстове, да - но не отговарят на първото и основно изискване на закона – че всяка една обществена поръчка на първо място трябва да бъде целесъобразна и ефективна. Следователно, когато тя не е такава, дадената поръчка е вече незаконна, въпреки изпипаните детайли и това, че напълно отговоря на изискванията в ЗОП.  
   

Защо се получава така в България?

По мнение на специалистите „ЗОП не само, че не пречи, а напротив – създаден е с цел да опосредства добрата връзка между купувач и продавач, да осигурява добра бизнеслогика и да уравновесява търсене и предлагане.“ Държавата винаги е по-силната страна, но правилата, заложени в закона са направени така, че да възпират възложителя да използва позицията си на по-силна страна, която притиска по-слабата.

Да се върнем отново към основните принципи на закона, описани в чл. 2, ал. 1 и 2, и какво означават те:
 
На фона на така формулираните принципи, изненадващи са резултатите от реалната бизнес среда по отношение на обществените поръчки в България. Статистиката показва няколко тревожни факта:
 

• 26% от всички поръчки се възлагат при единствена оферта (просто няма втори участник), докато средното ниво в ЕС е 10% (по данни на официалния сайт на Европейската комисия за 2020).  
• 29% от обществените поръчки в България се възлагат при някакъв вид договаряне, а не след нормален конкурс (на езика на ЗОП, термините са открита процедура, публично състезание или събиране на оферти с обява). Средното ниво в ЕС е 5%.
• 22% от обявените поръчките се прекратяват – най-често поради липса на подадени оферти или защото нито една оферта не отговаря на условията, поставени от възложителя.

Прочетете изследванията ни по всяка една от темите, като последвате линковете по-горе.