Ниска прогнозна стойност на поръчката
Първата стъпка, която трябва да предприеме една фирма, когато кандидатства по строителна поръчка е да провери дали отговаря на критериите за подбор и след това да калкулира цената си по зададеното КСС. |
Резултатът често е изненадващ, защото се оказва, че зададената прогнозна стойност е недостатъчна дори за покриване на разходите, а за генериране на печалба дори не може да става въпрос.
Проблемът особено нашумя в последните месеци, когато КСБ посочи, че цените на строителните материали имат около 20% ръст през 2021, а в сключените договори по обществени поръчки, някои от които дори все още не са стартирали, тази инфлация изобщо не е отчетена. В допълнение – разчетите на много възложители са направени доста преди да се обяви поръчката, бюджетът отдавна е залегнал в капиталовата програма, понякога е финансиран по европейска програма, и в настоящия момент се оказва, че тези проекти дори не могат да стартират.
Как би трябвало да бъде?
Прогнозната стойност може да бъде ориентировъчна или може да бъде пределно допустима – важно е да се уточни с възложителя. Законът казва,че участниците могат да подават оферти и над посочената прогнозна стойност, което идва да покаже на възложителя, че калкулацията му е сбъркана и пазарът не е преценен правилно. Но ако възложителят изрично е посочил в документацията, че зададената прогнозна стойност е максимално допустимата такава (често защото това е финансиране по европейски проект или капиталовите разходи на общината не позволяват по-висока сума), то тогава участниците просто не подават оферти и множество поръчки остават невъзложени.Прогнозната стойност се определя от възложителя възоснова на два метода:
Тези проучвания се правят преди обявяването на поръчката, след което възложителят преценява дали да се съобрази с получените индикативни оферти.
Подходът звучи справедлив и се основава на компетенциите на строителните експерти на възложителя, които в случай на затруднение имат възможност да се допитат и до бизнеса.
Каква е реалността?
Подходът звучи прекрасно на теория, но на практика няколко фактора нарушават справедливата логика.
- „Нормална“ порочна практика е получените индикативни оферти да са изключително завишени от предварително организирани 2-3 фирми, като по този начин възложителят бива подведен, за да обяви по-висока от пазарната стойност - казват възложителите.
- Цената понякога не е изчислена правилно, поради некомпетентност на експертите или човешки грешки – строителните експерти са живи хора и те могат да допуснат грешки. Спряна процедура се пуска отново със същото КСС без да се отчете инфлацията; строителният експерт не калкулира правилно; технически copy-paste грешки от стари процедури - това са само част от от възможните изкривявания.
- Умишлена цел? Обратната връзка от пазара за съжаление показва съмнения за предрешен конкурс, в който е възможно част от дейностите, описани в заданието, всъщност да не се изпълняват на практика и само предварително избраният знае за това; или че вече е уговорено бъдещо анексиране на договора с допълнителни дейности, които ще „компенсират“ изпълнителя заради първоначалната му занижена оферта.
Какво можем да направим?
Проблемът се корени в това, че в ЗОП и в ПП на ЗОП липсва единна методология за определяне на прогнозна стойност в поръчките за строителство. Камарата на строителите в България нееднократно апелира и предлага различни начини за ясно ценообразуване, което да е валидно и да се прилага от всички възложители, като по този начин биха се избегнали случаи, в които за едни и същи СМР дейности се плаща двойно и тройно от различните възложители. Добросъвестните възложители винаги ще си направят труда да проучат и да са адекватни на пазара, но това е въпрос на лично отношение и прецизност и не може да се разчита само на това.Проблемът с инфлацията на строителните материали в последните две години повдигна и още една изключително интересна тема: необходимо ли е в ЗОП да има условия за анексиране на договорите, според официалната инфлационна статистика или не? В момента в ЗОП няма хипотеза, която да позволява увеличаване на вече договорена цена по договор.
От бизнес гледна точка обществената поръчка показва възможностите на добрия бизнесмен за риск мениджмънт. Когато участникът е съобразил инфлацията и си е заложил резерв в цената, тогава пък е възможно той да бъде отстранен поради висока цена и да спечели този с най-ниската, в която няма заложен резерв. "Така че на всякаква бизнес логика противоречи възможността да се анексират цени при вече сключени договори, защото в момента имаме ситуация, в която е необходимо повишение на цените, но какво би се случило, ако след 2 години цените паднат?", коментират специалисти.
Много е важно участниците да преценяват добре, когато са примамени от високи бюджети в дългосрочни договори. Винаги има риск от пазарни промени, когато сключваш договор за 2-4 години напред и добрият мениджър ще съобрази този риск.
tender-service.bg не носи отговорност за съдържанието на външни страници.