Контакт

Ниска прогнозна стойност на поръчката

Твърде ниска прогнозна стойност

Първата стъпка, която трябва да предприеме една фирма, когато кандидатства по строителна поръчка е да провери дали отговаря на критериите за подбор и след това да калкулира цената си по зададеното КСС.


Резултатът често е изненадващ, защото се оказва, че зададената прогнозна стойност е недостатъчна дори за покриване на разходите, а за генериране на печалба дори не може да става въпрос.

Проблемът особено нашумя в последните месеци, когато КСБ посочи, че цените на строителните материали имат около 20% ръст през 2021, а в сключените договори по обществени поръчки, някои от които дори все още не са стартирали, тази инфлация изобщо не е отчетена. В допълнение – разчетите на много възложители са направени доста преди да се обяви поръчката, бюджетът отдавна е залегнал в капиталовата програма, понякога е финансиран по европейска програма, и в настоящия момент се оказва, че тези проекти дори не могат да стартират.


Как би трябвало да бъде?

Прогнозната стойност може да бъде ориентировъчна или може да бъде пределно допустима – важно е да се уточни с възложителя. Законът казва,че участниците могат да подават оферти и над посочената прогнозна стойност, което идва да покаже на възложителя, че калкулацията му е сбъркана и пазарът не е преценен правилно. Но ако възложителят изрично е посочил в документацията, че зададената прогнозна стойност е максимално допустимата такава (често защото това е финансиране по европейски проект или капиталовите разходи на общината не позволяват по-висока сума), то тогава участниците просто не подават оферти и множество поръчки остават невъзложени.

Прогнозната стойност се определя от възложителя възоснова на два метода:
  • Пазарно проучване – прави се вътрешно изследване или консултации сред екипа на възложителя, което не е публично;
  • Пазарни консултации – допитване до бизнеса за определяне на цена на база индикативни оферти, за цената на която фирмите биха изпълнили това задание.
 
Тези проучвания се правят преди обявяването на поръчката, след което възложителят преценява дали да се съобрази с получените индикативни оферти.
Подходът звучи справедлив и се основава на компетенциите на строителните експерти на възложителя, които в случай на затруднение имат възможност да се допитат и до бизнеса.


Каква е реалността?

Подходът звучи прекрасно на теория, но на практика няколко фактора нарушават справедливата логика.
  1. „Нормална“ порочна практика е получените индикативни оферти да са изключително завишени от предварително организирани 2-3 фирми, като по този начин възложителят бива подведен, за да обяви по-висока от пазарната стойност - казват възложителите.
  2. Цената понякога не е изчислена правилно, поради некомпетентност на експертите или човешки грешки – строителните експерти са живи хора и те могат да допуснат грешки. Спряна процедура се пуска отново със същото КСС без да се отчете инфлацията; строителният експерт не калкулира правилно; технически copy-paste грешки от стари процедури - това са само част от от възможните изкривявания.
  3. Умишлена цел? Обратната връзка от пазара за съжаление показва съмнения за предрешен конкурс, в който е възможно част от дейностите, описани в заданието, всъщност да не се изпълняват на практика и само предварително избраният знае за това; или че вече е уговорено бъдещо анексиране на договора с допълнителни дейности, които ще „компенсират“ изпълнителя заради първоначалната му занижена оферта. 

Какво можем да направим?

Проблемът се корени в това, че в ЗОП и в ПП на ЗОП липсва единна методология за определяне на прогнозна стойност в поръчките за строителство. Камарата на строителите в България нееднократно апелира и предлага различни начини за ясно ценообразуване, което да е валидно и да се прилага от всички възложители, като по този начин биха се избегнали случаи, в които за едни и същи СМР дейности се плаща двойно и тройно от различните възложители. Добросъвестните възложители винаги ще си направят труда да проучат и да са адекватни на пазара, но това е въпрос на лично отношение и прецизност и не може да се разчита само на това.

Проблемът с инфлацията на строителните материали в последните две години повдигна и още една изключително интересна тема: необходимо ли е в ЗОП да има условия за анексиране на договорите, според официалната инфлационна статистика или не? В момента в ЗОП няма хипотеза, която да позволява увеличаване на вече договорена цена по договор. 

От бизнес гледна точка обществената поръчка показва възможностите на добрия бизнесмен за риск мениджмънт. Когато участникът е съобразил инфлацията и си е заложил резерв в цената, тогава пък е възможно той да бъде отстранен поради висока цена и да спечели този с най-ниската, в която няма заложен резерв. "Така че на всякаква бизнес логика противоречи възможността да се анексират цени при вече сключени договори, защото в момента имаме ситуация, в която е необходимо повишение на цените, но какво би се случило, ако след 2 години цените паднат?", коментират специалисти.

Много е важно участниците да преценяват добре, когато са примамени от високи бюджети в дългосрочни договори. Винаги има риск от пазарни промени, когато сключваш договор за 2-4 години напред и добрият мениджър ще съобрази този риск.
 
Прочете още и за:

tender-service.bg не носи отговорност за съдържанието на външни страници.