Смесването на строителни и нестроителни дейности в поръчките за строителство

През 2021 в България бяха обявени 3458 поръчки за строителство. 64% от тях се обявяват от общините. Допустимо ли е да се смесват строителни и нестроителни дейности при едно възлагане?

Как би трябвало да бъде?

Според ЗОП, поръчките се разделят на 3 типа: строителство, доставки и услуги. Съобразно тези типове важат различни правила за праговете на прогнозните стойности. Кога е строителство и кога е доставка – ЗОП казва ясно, като в поръчките за строителство е допустимо включването на минимални доставки или услуги, като напр. монтаж по СМР дейностите в поръчката, доставка на материали и др.
 

Какво значава това?

Формулировката е уклончива в посока на това, какво точно е необходимо са извършване на даденото строителство и това прави възможни различни интерпретации. Правилният подход е в една поръчка да се отделят различни обособени позиции: напр. една позиция само за СМР дейностите, втора за доставка на съоражения, трета за озеленяване - като възложителят типа дейност, съобрази праговете и определи вида възлагане. Коректно е отделните позиции да се обявяват и като различен вид процедура: напр. СМР като публично състезание, а доставката на пейки и кошчета – като събиране на оферти с обява.

Каква е реалността?

Правилният подход на отделяне на всяка дейност създава допълнителни затруднения и повече административна работа за възложителя, затова и много рядко се прави. Договорът се обявява като строителство, но всъщност нестроителните дейности в него са повече: доставка на съоръжения и озеленяване са постоянно включени в изискванията за строителство. Например поръчките за строителство или ремонт на детски площадки обикновено включват много малко строителство (поставяне на настилка и бордюри), а всички други дейности в спецификациите представляват доставки на съоражения, монтаж и озеленяване.

Защо това е проблем? Особено при малки бюджети, интересът за участие на строителя е много малък. За да кандидатства за малък бюджет, той трябва да наеме няколко подизпълнителя, което разбира се, оскъпява крайната цена, а самият строител няма достатъчен финансов стимул. Изключително нелогично е да се изисква от един изпълнител да изпълни всички дейности, защото това прави поръчката непривлекателна за участници, следователно най-често остава невъзложена, или се възлага на единствения подал оферта.

Водещата причина за смесване на строителни и нестроителни дейности в една поръчка е възложителят да си осигури комфорт – отговорността е централизирана в един изпълнител, по-малко административна работа. Възложителите казват, че има риск един обект да не може да се пусне в експлоатация, ако хипотетично, след успешно приключване на СМР дейностите, отделната позиция за доставки на съораженията бъде прекратена или обжалвана. Това често се случва в практиката и по тази причина те търсят начини да ускорят процеса, което пък води до заобикаляне на правилата.

Истината е някъде по средата. Много често доставката, включена в СМР поръчките е за нещо много дребно и по правила възложителят изобщо не би трябвало да включва в обществена поръчка, а просто да си го купи сам (ако стойността е под праговете на ЗОП) В този случай не е необходимо възложителят да публикува каквито и да било обяви. Но по-лесно е, разбира се, тези дребни доставки да се включат в общата СМР поръчка и да се спести административен труд.

За да бъдем справедливи, трябва да отчетем, че административният капацитет на някои възложители е силно ограничен. Напр. двама служители в малка община работят по обществените поръчки, пренатоварени са и нямат възможност да обработват множество документи. Усилията им да защитят интереса на работодателя си трябва да се отчетат, но все пак законовите изисквания са ясни и би трябвало да се спазват от всички и да са в интерес на бизнеса.
 

• Поръчка на Община Ботевград за доставка и монтаж на скейтборд съоражения, в която се изисква опит в изграждане на скейтпаркове – т.е. предназначена за строителни фирми.
• Поръчка за строителство, в която почти няма строителство – ремонт на детски площадки на Община Севлиево

Какво можем да направим?

Законът ясно е дефинирал разделението на дейностите, именно с цел да се пазят интересите на изпълнителите, да не се ограничава конкуренцията и поръчката да се съобразява от гледната точка на бизнес ефективност. В случая нямаме проблем с дефинициите на ЗОП, а с това, че възложителите не го спазват.
 

• Договарянията – сключване на договор без конкурс до бизнеса, защо се получава така?
   
• Неразделяне на поръчката на обособени позиции – дали се дава достатъчно шанс на малките фирми?
   
• In-house възлагането – правилно или неправилно е позволеното в чл.14 от ЗОП, след скандалите от последните месеци?
   
• Рамкови споразумения – чудесна практика с цел по-добра оперативност, адекватно ли се използва тя?
   
• Инженеринг в строителството - правилно или неправилно е да се използва в обществените поръчки?
   
• Твърде високи изисквания към изпълнителя, несъобразени с работата, която се възлага –  презастраховане от страна на възложителя или адекватни условия? 
   
• Твърде ниска прогнозна стойност на поръчката спрямо изискваните дейности – инфлация, некомпетентност или нечисти намерения?
   
• Има ли нужда от промени в ЗОП?
   
• Как да защитим правата си на участници в обществени поръчки?